Без значение  колко купища книги за възпитанието сте изчели, колко

Без значение  колко купища книги за възпитанието сте изчели, какъв брой добър педиатър имате, просто има деца, които през цялото време са много по-трудни от останалите.

Една майка, която в продължение на 2 години не може да се реши да има второ дете, поради проблеми по развъждане на първото, споделя паниките си.

Това е нейният роман.

Още от мига, в който взех решение, че ще имам деца, желаех да бъдат две.

Възможно е майка  да ми е втълпила тази концепция. Тя самата е била само дете и постоянно е казвала на мен и на сестра ми, че да останеш с едно дете, е егоистично от страна на родителите. Вероятно тя постоянно е желала да има брат или сестра. И, когато ние със сестра ми се биехме и се карахме, мама постоянно ни казваше, че би трябвало да сме щастливи, тъй като сме две. И, че доста деца са лишени от тази наслада.

Първото ми дете се оказа доста проблематично. Без пресилване мога да кажа, че беше най-тежкото за развъждане дете на света.

Въобще не спеше. Докато ние в отчаянието, към десетия му месец не го научихме да заспива по метода „ остави го да пореве “, то се будеше на всеки час.

Но това не ни избави от всекидневното рано будене. Докато не навърши година и половина, то се будеше всяка заран в 4-4:30. Всеки божи ден.

Аз бях останала без капка мощ, изцяло изтощена, в тежка меланхолия. И ми отне 2 години, с цел да се измъкна от това положение.

Обичам сина си, само че той едвам на разруши брака ни, и не унищожи и мен самата. Даже в тези ужасни дни обаче, когато всеки ден ревях от изтощение и отмалялост, когато ми се струваше, че няма да оживея до сутринта, усещах, че съм подготвена да се подложа на това още веднъж.

Със сестра ми израснахме дружно и изградихме близки връзки и особена връзка. Мечтаех и моят наследник да има нещо токова.

От друга страна аз не работя и целият ми живот, на мен и на брачна половинка ми, се върти към детето. И изобщо ние искахме то да пораства гален и обгрижван като дребен принц.

Освен това, не мога да обясня за какво, само че ми се струваше, че с едно дете, фамилията ни няма да е цялостно.

Когато синът ми навърши 2 години, най-сетне стартира да спи до 5-5:50 заран.

Започнах да вземам антидепресанти и последователно осъзнах, че се оправям с ролята на майка и, че тя ми носи даже благополучие.

Скоро пристигна миг, в който бях подготвена да родя второ дете.

Когато оповестих това на моя брачен партньор, той ме погледна ужасяващ.  „ Защо постъпваш по този начин с нас? “ - попита той.

Знаех защо се тревожи. Аз едва-едва бях изпълзяла от депресията и започнах да свестявам се.

Бракът ни започваше да се възстановява, тялото ми връщаше към този момент предходните си форми, а животът – като че ли последователно влизаше в нормалното русло.

И за какво желаех още веднъж да се върна към кошмара на ново майчинство?

Нямах съответен отговор.

Просто знаех, че съм длъжна да имам още едно дете. През идната година се пробвах да забременея и през цялото време си задавах един и същи въпрос:  " Правилно ли действам? "

Когато следващият тест за бременност беше негативен, изпитвах по едно и също време и отчаяние, и облекчение. Като че ли по равно.

От една страна към този момент желаех второ дете. От друга – извънредно се опасявах да преживея всичко това още веднъж. И с смут си мислех, в какво ще се трансформира след още 2 години бодърствуване. Въпреки всички тези мрачни разсъждения, аз забременях, когато синът ни навърши 3.